Устойчивото развитие на етеричния сектор изисква съвместна работа по цялата верига на доставки

Сътрудничеството между бранша, правилната комуникация и съвместната работа са ключовите елементи, които ще помогнат на сектора с производство на етерични масла да преодолее предизвикателствата, свързани с европейските изисквания и регулации по отношение на Зелената сделка/устойчивостта.

Това беше основният извод, до който стигнаха представителите на бранша по време на Третата национална среща на дестилаторите на етерично-маслени култури в страната.

Според данни от доклада на ИнтелиАгро, изнесени от председателят на Сдружение Дестилирано в България, Николай Вълканов, глобалният пазар на етерични масла  продължава да отбелязва спад и през 2023г. се свива с една четвърт в обем и с около 18% в стойност спрямо пика си през 2021г. Причините по думите му са две – ребалансирането на пазара, предизвикано от презапасяване и отказът на част от крайните клиенти да влагат етерични масла в своите продукти, заради европейските регулации.

При проследяване на динамиката на пазарите в топ 10 на етерични масла при 8 от тях се забелязва траен спад, най-значителен в американския пазар.

Тази динамика се отразява и на българския пазар. Според данните за външната търговия на страната износът за 2023г. спада с около 30% спрямо 2022г. Данните за първото тримесечие на 2024г. показват, че този спад се задълбочава, въпреки, че темпът на намаление е ограничен – само 8 % спад в обем за първите 6 месеца на 2024г. Най-същественият фактор за намалението е продължаващият спад в износа на лавандулово масло.

Докато при лавандулата спадът на площите е радикален и за 2024г. те са с 50 % по-малко от 2021г., то при маслодайната роза положението изглежда стабилизирано и спадът на площите е овладян.

Специалният гост на събитието, Емили Бел от „doTerra Essential Oils“ една от водещите компании в света за продажба на етерични масла споели в своето представяне, че България е много силно застъпена на картата на световните производители на етерични масла и има голям потенциал. По думите и когато се говори за предпочитания на крайните клиенти, парфюмеристите имат много опции, но за ароматерапията чистите масла са много важни.

По време на първия панел от събитието панелситие обсъдиха предизвикателствата, които налагат европейските регулации и проследимостта на веригата на доставки. „Натискът, който клиентите оказват върху фирмата-майка, несъмнено рефлектира и върху нас. Това прави работата много тежка, защото е свързано с генерални промени на нагласите и виждането на земеделските стопани за проблеми като детски труд и ерозия на почвата“, заяви Константин Георгиев от “Робертет България”. Пламен Николов от Есетере България изказа мнение, че европейските регулации биха имали ефект, ако всички ги следват. Панелистите се обединиха около идеята, че новите регулации и изисквания ще могат да се изпълняват по-лесно, ако браншът е сдружен и обединен.

Във втория панел участниците дискутираха регулациите по отношение на опазване на биоразнообразието и човешките права.

“Много е лесно да се спазват изискванията, когато има установена рамка на национално ниво. В България няма такава и затова нашата амбиция е да работим съвместно с всички участници в бранша по разработване на план за биоразнообразието и за човешките права. ЗА нас това е бъдещето, защото е хабене на енергия всеки да се бори самостоятелно по едни и същи проблеми, посочи Елица Ликова от международната неправителствена организация за отговорно и устойчиво земеделие UEBT.

Христо Николов от инициативата Carbonsafe представи програмата за въглеродно земеделие, която той и неговият екип разработват. По думите му програмата насърчава земеделските стопани да внедряват полезни модели и добри практики, посредством които да увеличат секвестирания въглерод в почвата, а от там и да допринесат за увеличаване на биоразнообразието. Чрез имплементирането на добри практики се преминава от конвенционално към устойчиво земеделие. „Така стопаните генерират сертификати за въглеродни кредити, които могат да продават и да реализират печалба“, допълни Христо Николов.

Филип Лисичаров от компанията Еньо Бончев сподели, че според него основно предизвикателство е да се свърже цялата верига на доставки, така че да има ясна комуникация от земеделските стопани до берачите, всички да са наясно накъде върви светът. „ На нас ни се налага да наложим един различен модел на работа, непознат за нашата държава и манталитет. Нужна е по-добра информираност, в противен случай, аз не съм оптимист за розата“, допълни Лисичаров.

Участниците и в двата панела се обединиха около тезата, че само добрата комуникация и съвместната работа на всички нива ще помогне на бранша да се справи с изискванията, наложени от Брюксел и да премине в един по-различен модел на работа, който в крайна сметка е за добро и ще доведе до по-добри резултати.